بید مجنون

از ویکی‌پدیا، دانشنامهٔ آزاد
پرش به ناوبری پرش به جستجو
فارسیбългарски
بید مجنون
Salix babylonica Tehran User Alborzagos.JPG
تعدادی درخت بید مجنون در پارک آب و آتش تهران
آرایه‌شناسی
فرمانرو: گیاهان
(طبقه‌بندی‌نشده): گیاهان گلدار
(طبقه‌بندی‌نشده): دولپه‌ای‌های نو
(طبقه‌بندی‌نشده): رزیدها
راسته: مالپیگی‌سانان
تیره: بیدیان
سرده: بید
Species: S. babylonica
نام علمی
Salix babylonica
مترادف

Salix lasiogyne Seeman.
Salix Matsudana Koidz
Salix jeholensis nakai [۱]

بید مجنون (نام علمی: Salix babylonica)، گونه‌ای برگریز از بید است که در اصل متعلق به نواحی خشک شمالی کشور چین است اما از طریق جادهٔ ابریشم به دیگر نقاط جهان راه یافته و کاشته شده‌است.

ویژگی‌ها[ویرایش]

درختی به ارتفاع تا ۱۵ متر با شاخه‌های واژگون. برگ‌های شاخه‌های پایین پهن‌تر و با دندانه‌های پراکنده است؛ برگهای بالایی‌ باریک یا خطی-سرنیزه‌ای، به طرف انتها باریک‌شده و نوک‌دار، با دندانه‌های اره‌ای کوچک تنگ هم، بدون کرک یا با کرک‌های کم‌وبیش فشرده تنک، با سطح بالایی استومات‌دار یا با استومات‌های نسبتاً متراکم است. گل‌آذین آن دم‌گربه‌ای و تقریباً بدون پایک است.[۱]

نگارخانه[ویرایش]

جستارهای وابسته[ویرایش]

  • زردبید - گونه‌ای از بید که در ایران نیز می‌روید.
  • بید سفید - گونه‌ای از بید که در ایران نیز می‌روید.

پانویس[ویرایش]

  1. ۱٫۰ ۱٫۱ ولی‌الله مظفریان، درختان و درختچه‌های ایران، صفحه ۸۳۷.

منابع[ویرایش]

  • مشارکت‌کنندگان ویکی‌پدیا. «Salix babylonica». در دانشنامهٔ ویکی‌پدیای انگلیسی، بازبینی‌شده در ۲۱ اردیبهشت ۱۳۹۳.
  • مظفریان، ولی‌الله (چاپ سوم ۱۳۸۹). درختان و درختچه‌های ایران. تهران: فرهنگ معاصر. شابک ۹۶۴-۸۶۳۷-۰۳-۲. تاریخ وارد شده در |سال= را بررسی کنید (کمک)
Плачеща върба
SalixBabylonica.jpg
SalixBabylonica.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Malpighiales
семейство: Salicaceae Върбови
род: Salix Върба
вид: S. babylonica Плачеща върба
Научно наименование
Уикивидове Salix babylonica
Linnaeus, 1753 г.
Плачеща върба в Общомедия

Плачеща върба или Плачуща върба [1] (на латински: Salix babylonica L.) е представител на от род Salix.

На височина достига 10-12 (18) м. Короната е широка, плачуща, с дълги (до 5-6 м), тънки, увиснали до земята, жилави, жълто-зелени, голи и блестящи клонки. Отгоре обаче младите клонки са винаги слабо червеникави. Листата са тясно ланцетни, с постепенно и дълго заострен връх, силно назъбени, дълго 8-16 см. Отгоре листата са зелени, а отдолу сиво-зелени и голи. При по-топъл и влажен климат листата се запазват зелени до късна есен или началото на зимата. Цъфтежът е малко след разлистването (март-април).

Родината на този вид не е точно известна. Вероятно произхожда от Централна или Източна Азия. Отдавна се култивира в Индия, Китай, Япония и Южна Европа. Расте бързо и най-добре на влажни почви. Сравнително студоустойчив вид за нашите условия. Използва се за единични насаждения покрай водоеми. Дървесината е крехка и страда от ветроломи и снеголоми, поради тази причина трябва да се поставя на защитени места. Изключително красив вид, широко използван в озеленителната практика.

Разсаждане

Плачеща върба се разсажда по 2 начина:

Първият начин е от дърво да се отреже млада пръчка (около 30-40 сантиметра дълга и 5-7 милиметра дебела). Пръчката се слага в съд с вода в топла и светла стая. Водата се сменява веднъж седмично. Слага се края на декември- началото на януари. Пъпките започват да покарват и към февруари вече има листенца.

Вторият начин е да се отреже пръчка същата дължина, но дебела колкото показалеца и по същото време да се насади в саксия, върху която се слага изрязано шише. През 3-4 дни се полива с по 1 чаша вода. Ако видите че земята е много мокра не поливайте, докато не изсъхне. При този начин пъпките покарват по-бавно и до февруари леко са пораснали. Колкото е по-дебела пръчката, толкова по-бавно се развива.

Източници

  1. Енциклопедия България, том 1, стр.800, 1978 г., БАН